09 февруари 2011, сряда

На Атомния фронт нищо ново

Преди два дни попаднах на нов материал за АЕЦ Белене. Очевидно руската страна започваше нова рекламна кампания:

10 000 души ще работят на площадката на АЕЦ "Белене"

Няколко неща от руската рекламна кампания ми направиха впечатление.
Няма да коментирам изтъкването на бъдещите работните места. За 5-9 милиарда разходи, подобен аргумент е смешен.
Направи ми впечатление обаче, че за проекта се говори от руска страна, като за нещо сигурно, а българската страна не реагира. Доколкото се разбира, вече се сключват и договори с подизпълнители, което поражда въпроса, на какво основание се подбират фирмите и кои са собствениците зад тях? Интересува ме и колко пари ще се изперат, под благосклонното мълчание на българските власти.
Друго нещо, което ми направи впечатление, е че за първи път от доста време се признава, нещо което и пеленачетата в България знаят, но вече няколко поредни правителства отричат -повишения сеизмичен риск на района.
Според руската страна, проекта е уникален и технически и икономически. Не съм специалист, но ето два материала за съседна Турция, за същия „уникален” и „рентабилен” проект.

Руската ядрена матрьошка в Турция

Турският “ядрен кошмар“ приключи!!!!!

Не харесвам южната ни съседка, но днес ми се иска поне за година, да сменя нашето „европейско” правителство и парламента ни с „азиатски”.
В България вече, освен енергийната мафия и президента Първанов, който ще продава ток и бели мечки на Сирия, никой друг вече не се заблуждава за рентабилността на проекта. Вече са закопани доста пари, а продължаването на проекта, ще е причина да плащаме още поне 60 години. Време е да се сложи край и кранчето за изтичане на още средства да се затвори.
Вчера имаше ново развитие с уж „изтекло” писмо от "Атомстройекспорт" до "Росатом", с предложение за спиране на проекта, искане на неустойка и прехвърляне на оборудването към друг проект. Не къде да е, а към спряния проект в Турция ?!?
Мисля, че в тези дни натискът върху България ще нараства. Вече се включиха дежурните клакьори от БСП, а очаквам и президента да размаха пръст.
Затова мисля, че вчерашния коментар на Бойко Борисов, беше навременен и има много неща, с които съм съгласен. Само, че коментар, не е достатъчен. Трябват действия, а това правителство доказа, че е смело само на думи. Продължават се да наливат пари в каца без дъно, а твърденията, че след година и половина управление, още се уточняват сметки и позиция, щяха да са смешни, ако не са откровени лъжи.
Причините да няма още твърда позиция са две:
-Лобистите на енергийната мафия в ГЕРБ, са много повече и по-силни, отколкото личи.
-Както всички наши правителства досега и това, когато говори със Западния „Голям Брат”, заема инстинктивно поза, с глава наведена на Изток. Когато пък говори с източния „Голям Брат”, позата е същата, но главата е наведена на Запад.
Понеже сигурно няма да доживея, да видя правителство, което ще има куража да защитава българските интереси, май единствения начин, е да си внесем политици от Турция. Те поне са добри в сметките и пазарлъците.

05 февруари 2011, събота

Египет в пламъци

Миналата седмица едни събития, бяха и още са в центъра на световните новини. Бунтовете в Египет, последвали тези в Тунис, определено са нещо, което не се случва всеки ден и вещаят промени.
Ще оставя прогнозите за бъдещето на специалистите, но приемането на тези сблъсъци, като освобождение и стъпка към по-добро бъдеще са грешни.
Прочетох упреци, че българите не правим същото и малко се изненадах. Застъпващите позицията, забравят скорошни такива събития в световната и българската история. Не видях и никой да предлага алтернатива. Без нея всъщност какъв е смисълът? Да превъртим лентата. Да разрушим и малкото, което имаме и след няколко години, да сме в същото положение? Това ли трябва да направим?
Тежестта ще падне както винаги върху обикновените хора, които всеки ден се борят за хляба. Те ще са жертвите, а какво ще получат в замяна? Светло бъдеще ли? Мерси!
Какво стана с Украйна? Какво стана с Грузия? Какво става с нашата съседка Гърция, където с протести и бунтове, хората успяха да фалират собствената си държава?
Защо не си спомним и нашата близка история. Някак забравяме, че протестите и бунтовете, дори когато са спонтанни, изкарват на преден план, не друго, а плявата на обществото. Спомнете си 1990 година. Какво промени тя? Ако в онези години знаехме, какво ще представлява България днес, щяхме ли да сме толкова въодушевени?
Ами протестите и бунтовете, свалили от власт правителството на Жан Виденов? Нима хората, които дойдоха след него, не бяха същите?
Погледнете ги къде са днес. Дори тези, които са оцапани до гушата и вече не са на сцената, са си осигурили охолно съществуване за наша сметка.
Всъщност, колкото и странно да звучи, имали сме късмет. Събития подобни на тези в Египет, преди по-малко от век, доведоха на власт една малка, но организирана партийка –КПСС (б). Подобен е и начинът, по-който взе властта и един австрийски ефрейтор, няколко години след това.
Без алтернатива за промяна, без организация и хора, които да я осъществят, упражнението е безмислено. Ако някой е виновен за днешното ни положение, това не са хората, които не излизат на улиците. Виновни са тези, които ги призовават, без да имат истинска алтернатива. Те имат и знанията и възможностите да предложат път и организация, за истински промени. Само, че не го правят.
Защо? Няма да давам отговор. Нека всеки от тях да отговори за себе си. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото това е истинският ни проблем днес. Не събитията в Египет или Нубия.

За мен

Моята снимка
Ако двамата имаме по една ябълка и ги разменим, пак ще имаме по една ябълка. Ако двамата имаме по една идея и ги разменим, всеки ще има по две!
Джордж Бърнард Шоу

Правила за съдържанието

Криейтив Комънс договор
Произведението е под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License. Моля, копирането на материали от тук, да става с линк към оригиналият текст.

  ©Защо?. Template by Dicas Blogger.

TOPO