Египет в пламъци
Миналата седмица едни събития, бяха и още са в центъра на световните новини. Бунтовете в Египет, последвали тези в Тунис, определено са нещо, което не се случва всеки ден и вещаят промени.Ще оставя прогнозите за бъдещето на специалистите, но приемането на тези сблъсъци, като освобождение и стъпка към по-добро бъдеще са грешни.
Прочетох упреци, че българите не правим същото и малко се изненадах. Застъпващите позицията, забравят скорошни такива събития в световната и българската история. Не видях и никой да предлага алтернатива. Без нея всъщност какъв е смисълът? Да превъртим лентата. Да разрушим и малкото, което имаме и след няколко години, да сме в същото положение? Това ли трябва да направим?
Тежестта ще падне както винаги върху обикновените хора, които всеки ден се борят за хляба. Те ще са жертвите, а какво ще получат в замяна? Светло бъдеще ли? Мерси!
Какво стана с Украйна? Какво стана с Грузия? Какво става с нашата съседка Гърция, където с протести и бунтове, хората успяха да фалират собствената си държава?
Защо не си спомним и нашата близка история. Някак забравяме, че протестите и бунтовете, дори когато са спонтанни, изкарват на преден план, не друго, а плявата на обществото. Спомнете си 1990 година. Какво промени тя? Ако в онези години знаехме, какво ще представлява България днес, щяхме ли да сме толкова въодушевени?
Ами протестите и бунтовете, свалили от власт правителството на Жан Виденов? Нима хората, които дойдоха след него, не бяха същите?
Погледнете ги къде са днес. Дори тези, които са оцапани до гушата и вече не са на сцената, са си осигурили охолно съществуване за наша сметка.
Всъщност, колкото и странно да звучи, имали сме късмет. Събития подобни на тези в Египет, преди по-малко от век, доведоха на власт една малка, но организирана партийка –КПСС (б). Подобен е и начинът, по-който взе властта и един австрийски ефрейтор, няколко години след това.
Без алтернатива за промяна, без организация и хора, които да я осъществят, упражнението е безмислено. Ако някой е виновен за днешното ни положение, това не са хората, които не излизат на улиците. Виновни са тези, които ги призовават, без да имат истинска алтернатива. Те имат и знанията и възможностите да предложат път и организация, за истински промени. Само, че не го правят.
Защо? Няма да давам отговор. Нека всеки от тях да отговори за себе си. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото това е истинският ни проблем днес. Не събитията в Египет или Нубия.
2 коментара:
Австриеца не идва на власт със сила, както го прави червената хунта. Но ако правим аналогия между неговото появяване и това на сегашното управление, то приликите са повече от разликите. Донякъде си прав за алтернативата, но не знам защо трябва да чакаме някой да ни я посочи? Може би е добре да формулираме- какво очакваме като алтернатива, защото очакванията на хората са различни.
Емо,зная за очакванията, но преди време пуснах тук анкета. Повечето хора, а и не само тук се интересуват от подобряване на условията за живот. Мисля,че винаги е било така. Вълнуват се и от други общи неща, но е нужно някой да посочи път и да тръгне пръв по него. Извинявай за късния отговор.
Публикуване на коментар