Това не е моят премиер

-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!

През седмицата чух тази фраза за пореден път. Чувал съм и в други варианти:
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Аз също понякога съм казвал така, но за съжаление това не е вярно. Премиера, президента, кмета и народните представители, са избрани съгласно законите на моята страна. Според законите те са мои представители и въпреки, че не ги харесвам, това не променя нещата. Не променя факта и това, дали съм гласувал за тях или не.
Замислих се обаче за нещо друго. След като толкова хора не приемат представителите на различни нива за свои и твърдят, че те не са ги поставили там, кой всъщност ги е поставил?
Най-често срещания отговор е- Тези, които са гласували за тях. Най-срещания, но не много точен, защото кандидатите в листите, не са определят от хората, които са гласували за тях. Реално всички представители в България са определени от не повече от двеста човека.
Може би тези двеста човека са ги поставили там? И това не е вярно.
Тогава кой е сложил на местата им премиера, президента, кметовете и народните представители?
Отговорът е:
Поставили са ги там, хората които не гласуват.
За доказателство ще приведа малко цифри от предишните избори, които видях през седмицата при Балтазар:
77 на 100 не подкрепят ГЕРБойко
Елементарните сметки показват, че ГЕРБ е подкрепен от едва 23% от имащите право на глас, или 39% от гласувалите. Само, че ГЕРБ управлява. Управлява не заради тези 23%, а заради тези 40%, които са се отказали от правото си на глас.
В предишните години много се коментираха и гласовете от Турция за ДПС. Ако се направи подобна сметка ще видим, че не гласовете от там, осигуряваха достатъчно народни представители на Доган, за да си развява байряка, а тези 40% и повече, които му поднасяха властта на тепсия.
Самото гласуване на избори, не е нещо, с което човек може да се гордее. Това е чисто механичен акт, отнемащ не повече от половин час. На практика огромна част от хората в България свеждат цялата си активност, единствено до този механичен акт. Нищо чудно, че всеки път преди и след избори се оплакват, че нещата не вървят. Оплакват се, че са принудени да гласуват за магарета. Оплакват се, че нямат избор. Така те също се нареждат в категорията на хората, които издигат „магарета” на власт.
Ако един човек, ще се откаже от правото си на глас, не е фатално и е негов избор. Фатално е, че преди и след избори, огромна част от хората в България, се отказват доброволно от правата си. От правата да участват в политическия живот, от правото да определят хората, за които да гласуват и от правото си да гласуват.
Причините са различни- отчаяние, липса на вяра, че нещата могат да се променят, разочарование от политическата клика и морала и. Хората вече са се убедили, че на „избраниците” им, не им пука, нито за тях, нито за страната, но не правят нищо, за да променят това. Живеят ден за ден и чакат някой друг, вместо тях да промени живота им към добро. Чакат „чудо” или „спасител”, а не разбират, че сами издигат на власт хората, за които казват:
-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!

Вече мина година и половина от този мандат и се видя какво „чудо на чудесата” сме си поставили да ни управлява. Поставихме го всички с нашето бездействие и отказ от правата ни.
Това ще е последния пост тук тази година. Идват празници и нека ги прекараме без да мислим за проблемите. В началото на новата година , ще започне формализирането на

НАБИРАМЕ ХОРА.

Ако всичко върви добре и се намерят достатъчно хора, които искат да променят нещо, ще можем след следващите избори да кажем:
-Това е моят общински съветник!
Може да е един, двама или трима. Може, дори да няма. Цифрата не е важна. Важното е, че се опитваме да направим нещо. Важното е, че ще сме от малкото хора в България, които ще можем да кажем:
-Това е моят представител!

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook

Данък Борисов

Миналата седмица беше богата на събития. Покрай преките си ангажименти за участие в презентации и получаване на скъпи подаръци, депутатите гласуваха и бюджета. Сега да му мислим ние.

Очевидно плановете да се напълни хазната се опират основно на новия данък „колиба”. Така баба Сийка ще трябва да попълва данъчна декларация за кокошарника си и да внесе прилежно в хазната лев, два или три.
В страната има милион баба Сийки. След като се съберат постъпленията от данъка и платят се разходите по обслужването му, в хазната ще останат значителни средства. Достатъчно за да се купи трицветна лента за откриването на стотина нови магистрали. За магистралите пари няма да има, но целта на закона е по-далечна.
Очевидно баба Сийка, ще забрави да декларира кокошарника си. Или пък ще реши, че не си струва хартията и загубеното време. Няма да внесе дължимия данък и автоматично ще се превърне в абсолютен престъпник. Министър Цветанов, гордо ще позира пред камерите, а премиерът ще се оплаква от „лошия човешки материал”, който е толкова несъзнателен, че проваля строежите на светлото ни бъдеще.
Ще се оплаква г-н Борисов и ще се срамува от баба Сийка. Напоследък често му се случва да се срамува. Я за лакоми депутати, я за Калинка, я за министъра на културата. Сигурно по цял ден стои в ъгъла на премиерския кабинет и се срамува.
Няма начин, да не е така. Нали все говори за нов, различен морал. Странно, но Премиерът не се срамува, че има за министър, човек бил полицай. Странно, че не се срамува от това, че след поредица от гафове( меко казано), Лъчезар Иванов все още е незаменим в парламента. Сигурно защото е носител и мярка за „новия” морал.
Странно, че Премиерът не се срамува и от това:

Кметът на Кюстендил разказа за бедствието "недосегаеми управници"

Това е поредния пример за ”новия” морал. Странно, че медиите отминаха с мълчание новината за пореден път, но те отдавна си знаят урока –„Който слушка, ще яде крушка.”.
Може би пък този път, премиерът няма да се срамува, а министър Цветанов ще прати баретите в кабинета и дома на областния управител. Или пък главния прокурор, ще поиска имунитета на народния представител, срещу когото дори местната организация на ГЕРБ скочи преди време.
Да, ама не!
Защото всички приказки за „срамуване” и „нов” морал са само приказки за пред камерите. Тези приказки са за наивници, а зад кулисите се извършва преразпределение на „пазара”.
Освен Баретата и Алексей Петров, да има други знакови фигури, които са задържани? Няма! Задържат се дребни „рибки”, а едрите си карат джиповете и продължават да правят „бизнес”.
Животът си тече, а баба Сийка ще си плаща данък „колиба”, защото така е научена и не иска да е престъпник.
Останалите също си плащаме. Плащаме данък „Борисов”. Името даже не е важно. Преди плащахме данък „Станишев”, преди това данък „Сакскобурготски”, а преди това вече не помня.
Един и същи данък е. Плащаме го, не защото са ни го наложили. Плащаме го заради нашето бездействие. Плащаме го, защото само лаем, но не си мърдаме и пръста, а чакаме поредния „герой” да ни оправи.
Ако в домът ни влезе крадец, няма да му напълним сами торбата или пък да стоим безучастни. Ако обаче се краде държавата, гледаме, възмущаваме се, цъкаме с език и си плащаме Данъка.
Данък „Бездействие”.

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook