Това не е моят премиер
-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!
През седмицата чух тази фраза за пореден път. Чувал съм и в други варианти:
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Аз също понякога съм казвал така, но за съжаление това не е вярно. Премиера, президента, кмета и народните представители, са избрани съгласно законите на моята страна. Според законите те са мои представители и въпреки, че не ги харесвам, това не променя нещата. Не променя факта и това, дали съм гласувал за тях или не.
Замислих се обаче за нещо друго. След като толкова хора не приемат представителите на различни нива за свои и твърдят, че те не са ги поставили там, кой всъщност ги е поставил?
Най-често срещания отговор е- Тези, които са гласували за тях. Най-срещания, но не много точен, защото кандидатите в листите, не са определят от хората, които са гласували за тях. Реално всички представители в България са определени от не повече от двеста човека.
Може би тези двеста човека са ги поставили там? И това не е вярно.
Тогава кой е сложил на местата им премиера, президента, кметовете и народните представители?
Отговорът е:
Поставили са ги там, хората които не гласуват.
За доказателство ще приведа малко цифри от предишните избори, които видях през седмицата при Балтазар:
77 на 100 не подкрепят ГЕРБойко
Елементарните сметки показват, че ГЕРБ е подкрепен от едва 23% от имащите право на глас, или 39% от гласувалите. Само, че ГЕРБ управлява. Управлява не заради тези 23%, а заради тези 40%, които са се отказали от правото си на глас.
В предишните години много се коментираха и гласовете от Турция за ДПС. Ако се направи подобна сметка ще видим, че не гласовете от там, осигуряваха достатъчно народни представители на Доган, за да си развява байряка, а тези 40% и повече, които му поднасяха властта на тепсия.
Самото гласуване на избори, не е нещо, с което човек може да се гордее. Това е чисто механичен акт, отнемащ не повече от половин час. На практика огромна част от хората в България свеждат цялата си активност, единствено до този механичен акт. Нищо чудно, че всеки път преди и след избори се оплакват, че нещата не вървят. Оплакват се, че са принудени да гласуват за магарета. Оплакват се, че нямат избор. Така те също се нареждат в категорията на хората, които издигат „магарета” на власт.
Ако един човек, ще се откаже от правото си на глас, не е фатално и е негов избор. Фатално е, че преди и след избори, огромна част от хората в България, се отказват доброволно от правата си. От правата да участват в политическия живот, от правото да определят хората, за които да гласуват и от правото си да гласуват.
Причините са различни- отчаяние, липса на вяра, че нещата могат да се променят, разочарование от политическата клика и морала и. Хората вече са се убедили, че на „избраниците” им, не им пука, нито за тях, нито за страната, но не правят нищо, за да променят това. Живеят ден за ден и чакат някой друг, вместо тях да промени живота им към добро. Чакат „чудо” или „спасител”, а не разбират, че сами издигат на власт хората, за които казват:
-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Вече мина година и половина от този мандат и се видя какво „чудо на чудесата” сме си поставили да ни управлява. Поставихме го всички с нашето бездействие и отказ от правата ни.
Това ще е последния пост тук тази година. Идват празници и нека ги прекараме без да мислим за проблемите. В началото на новата година , ще започне формализирането на
НАБИРАМЕ ХОРА.
Ако всичко върви добре и се намерят достатъчно хора, които искат да променят нещо, ще можем след следващите избори да кажем:
-Това е моят общински съветник!
Може да е един, двама или трима. Може, дори да няма. Цифрата не е важна. Важното е, че се опитваме да направим нещо. Важното е, че ще сме от малкото хора в България, които ще можем да кажем:
-Това е моят представител!
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Аз също понякога съм казвал така, но за съжаление това не е вярно. Премиера, президента, кмета и народните представители, са избрани съгласно законите на моята страна. Според законите те са мои представители и въпреки, че не ги харесвам, това не променя нещата. Не променя факта и това, дали съм гласувал за тях или не.
Замислих се обаче за нещо друго. След като толкова хора не приемат представителите на различни нива за свои и твърдят, че те не са ги поставили там, кой всъщност ги е поставил?
Най-често срещания отговор е- Тези, които са гласували за тях. Най-срещания, но не много точен, защото кандидатите в листите, не са определят от хората, които са гласували за тях. Реално всички представители в България са определени от не повече от двеста човека.
Може би тези двеста човека са ги поставили там? И това не е вярно.
Тогава кой е сложил на местата им премиера, президента, кметовете и народните представители?
Отговорът е:
Поставили са ги там, хората които не гласуват.
За доказателство ще приведа малко цифри от предишните избори, които видях през седмицата при Балтазар:
77 на 100 не подкрепят ГЕРБойко
Елементарните сметки показват, че ГЕРБ е подкрепен от едва 23% от имащите право на глас, или 39% от гласувалите. Само, че ГЕРБ управлява. Управлява не заради тези 23%, а заради тези 40%, които са се отказали от правото си на глас.
В предишните години много се коментираха и гласовете от Турция за ДПС. Ако се направи подобна сметка ще видим, че не гласовете от там, осигуряваха достатъчно народни представители на Доган, за да си развява байряка, а тези 40% и повече, които му поднасяха властта на тепсия.
Самото гласуване на избори, не е нещо, с което човек може да се гордее. Това е чисто механичен акт, отнемащ не повече от половин час. На практика огромна част от хората в България свеждат цялата си активност, единствено до този механичен акт. Нищо чудно, че всеки път преди и след избори се оплакват, че нещата не вървят. Оплакват се, че са принудени да гласуват за магарета. Оплакват се, че нямат избор. Така те също се нареждат в категорията на хората, които издигат „магарета” на власт.
Ако един човек, ще се откаже от правото си на глас, не е фатално и е негов избор. Фатално е, че преди и след избори, огромна част от хората в България, се отказват доброволно от правата си. От правата да участват в политическия живот, от правото да определят хората, за които да гласуват и от правото си да гласуват.
Причините са различни- отчаяние, липса на вяра, че нещата могат да се променят, разочарование от политическата клика и морала и. Хората вече са се убедили, че на „избраниците” им, не им пука, нито за тях, нито за страната, но не правят нищо, за да променят това. Живеят ден за ден и чакат някой друг, вместо тях да промени живота им към добро. Чакат „чудо” или „спасител”, а не разбират, че сами издигат на власт хората, за които казват:
-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Вече мина година и половина от този мандат и се видя какво „чудо на чудесата” сме си поставили да ни управлява. Поставихме го всички с нашето бездействие и отказ от правата ни.
Това ще е последния пост тук тази година. Идват празници и нека ги прекараме без да мислим за проблемите. В началото на новата година , ще започне формализирането на
НАБИРАМЕ ХОРА.
Ако всичко върви добре и се намерят достатъчно хора, които искат да променят нещо, ще можем след следващите избори да кажем:
-Това е моят общински съветник!
Може да е един, двама или трима. Може, дори да няма. Цифрата не е важна. Важното е, че се опитваме да направим нещо. Важното е, че ще сме от малкото хора в България, които ще можем да кажем:
-Това е моят представител!
16 коментара:
Хм... До преди няколко години и аз разсъждавах така и обиждах, и осъждах негласуващите. Вече не го правя. :)
То проблемът не е в самото гласуване или отказ от гласуване. На миналите избори и аз не гласувах - защо?
Простичко е - това не са моите кандидати.
Дали бих гласувал за ГЕРБ, БСП или Доган... все тая, защото никой от кандидатите в тия листи не е подреден там от мен - не лично, но и с мое участие.
В тоя ред на мисли, няма голямо значение дали ще се гласува или не. Ако кандидатите не са твоите кандидати и да ги избереш, те няма да бъдат и твоите представители.
Освен, ако не си в процеса от самото му начало - да номинираш, да подреждаш, да гласуваш, да им определяш приоритетите и политиката в качеството им на представители.
frog'n'roll , не искам да обидя или съдя никого. Повечето от тези хора са отговорни и интелигентни. Могат да разсъждават и сами и е тяхно право.Замислям се, обаче какво би станало, ако от пасивна позиция минат в активна. Нещата ще са други, нали?
Не ги мисли толкова. Тоя въпрос по принцип е за оня, който стане на власт. С наличието на малко интелект, същия би казал - добре, толкова процента ни избраха, но сега трябва да внимаваме, щото другите са повече и ако се дъним може да гласуват за някой друг.
Ами с риск да заприличам на мърмореща бабишкера :), да кажа, Владо, че това вече съм го минала. Активна позиция, разсъждаване, номиниране, подреждане, скъсване от бачкане... Разбира се, не мога и да правя сравнения между "тези", "онези", "другите" и четвъртите, дето още ги няма. Но. Разочарованието е отвратително преживяване и нямам намерение да се подлагам още веднъж на такова нещо. Няма да позволя на никого повече да ми го причини.
П.П. Също така никога повече няма да си причинявам преживяването "гласуване с отвращение". Никога!
Съжалявам, ако с намесата си ви бъркам в работите, но не можах да се въздържа. Все пак някой трябва да се намеси и на страната на информираните негласуващи. :)
frog'n'roll , не бъркаш нищо. Аз също съм от разочарованите, но пък много време ми остава да живея. Ще имам и други разочарования, но пък ако се получи ще е полезно и за други, нали? :)
Разбира се. :) Пожелавам успех.
Част от съмишлениците ми основаха Зелените, други ще правят "Справедливост". :)
Изсипах този куп приказки, за да кажа, че приемам лично вменяването на вина у негласуващите за нашата политическа действителност. Не е честно.
Владо, понеже виждам мерака и истинската надежда и вяра в твоето (вашето) начинание "набирам хора", ще се въздържа от коментар :(
Пък и съм си обещал нещо, а това, което имам да казвам за политиката у нас, а и по света, не се побира в добрия тон
Кръстю , ами кажи си, но бъркаш политиката и хората, които я правят в момента. Познаваш повечето от нас поне задочно. Бихме ли участвали някакви схеми и мълчали. Знаеш,че този блог и инициативата не ми помага, а ми докарва неприятности, включително е партизани на управляващата партия с политически коментари под приказките ми в Нямам идея. Само,че ако не опитам, няма да съм аз.
:) Защо мислиш, че негласуването е отказ от права? Правото е да гласуваш или не, а не да гласуваш за който и да е. В този смисъл, не мисля, че негласуването е израз на пасивна гражданска позиция. Според мен, негласуването показва на напинящите да са в политическия елит, че има хора, които не ги одобряват като цяло, като съсловие (щото политиката е занаят); показва, че въпреки демонстрираното „разнообразие“ на идеологии и идеи, те са едни и същи в напъните си за власт. Най-лошото е, че това не зависи от тях или от техните „избиратели“. Самата система на представителната демокрация, правилата на играта, ни вкарват в това приключение...
Въпреки това, знаеш, аз вече не призовавам хората да не гласуват. Призовавам първо да помислят дали да го направят или не и, ако решат да гласуват, още по-хубаво да помислят за кого.
slavuncho , още по-хубаво ще бъде, ако се опитат да променят нещо с активно участие. Не е проблем гласуването или не:
"Самото гласуване на избори, не е нещо, с което човек може да се гордее. Това е чисто механичен акт, отнемащ не повече от половин час. "
Съгласен съм,че системата трябва да се промени и това е един от начините. Може да има и други, по-добри или по-лоши. Няма лошо, но системата сама няма да се промени. Управляващите трябва да са ни благодарни(и са), за липсата на активност:)
А аз съм креативен хейтър :D
Не ми харесва и правя, к'вото зависи от мен, че да почне да ми харесва поне малко, пък дори и да е отвреме-навреме :D
Аз мисля, че Бойко го избрахме около 65+ % от населението, а не 23%... И спечели Бойко, а не Станишев или Доган, именно защото този път галсувахме повечете редовно негласуващи...
Разочарованието е въпрос на очаквания....ако очакваме чудеса, то само 3 дни ще са ни нужни, за да разберем, че чудеса не се случват по този начин.
АКо днес трябваше да избирам правителство, пак бих гласувала за Бойко не заради друго, а защото не искам някой друг да избере Станишев или Доган.
И колкото и грешки да правят Бойко и компания, определено се справят по-добре от Тройната коалиция... Аз работа с министерства всеки ден във връзка с евро-фондовете и мога да кажа, че там нещата вече са доста по-добре от преди 2 години.
Така че, недейте да говорите като типичните българи, разсъждавайки елементарно, едностранчиво, наивно, винаги тюхкайки се, че някой не ви е спасил за една нощ...
Когато числата говорят само фанатиците не могат да млъкнат ;)
Май така идват нещата, а?
"Поставили са ги там, хората които не гласуват". И това не е вярно, защото тези примерно 40% негласуващи имат избор, но нямат право. Те имат избора да гласуват за всеки един от Партийно-издигнатите кандидатури, но нямат право да гласуват за предложена от тях самите кандитатура. Ще кажеш: ами да си издигнат кандидат! Да могат но при едно условие - че регистрират Партия. Така казва Конституцията: Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Колко елегантно: имаш права, само ако играеш по нашите правила, ако станеш един от нас и ако ние те признаем за такъв. Какво значение има, че ти си СУВЕРЕНА и, че по Конституция ВЛАСТА ти птинадлежи? Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Суверена няма право да упражни пряко правото си да участва във власта, /обърни внимание, не в управлението/, а само чрез свой представител. Познай сега кой е този представител? Виж как се сещаш, същия за когото не само не искаш да гласуваш, но не искаш и да виждаш.
Публикуване на коментар