Протекционизъм, лобизъм и конфликт на интереси

Едно от нещата, които всяко правителство изтъква, като свой приоритет са националните интереси. Думата национално се използва, често с повод и без повод, често за обяснение на думи и действия, нямащи нищо общо с нацията. Спомням си например, как президентът Първанов, определи като „ национално отговорен бизнес” износът на гъши черен дроб.

Днес България е в тежко състояние. Във всички сфери, нещата куцат и липсват средства. За мен лично, доколко едно правителство е отговорно за бъдещето проличава от политиката му в три сфери: образование, здравеопазване и социална политика. В тях рязането на средства, вреди не само в настоящият момент, а и е най-пряка свързано с хората.
Казваме, че няма пари, но от къде идват тези пари?
От данъците, а за да има пари за данъци, трябва икономиката да работи. За да работи обаче, трябват добри условия или поне да не се пречи.
Един от начините, за подпомагане местният бизнес е протeкционизмът. Много страни по света го прилагат успешно, за защита на икономическите си интереси. Официално ЕС е против такава политика, но на практика също я прилага. Много от страните в Европа, имат ясна стратегия и не се колебаят да защитят собствените си интереси.
До погледнем, какво се прави в България. Първо една справка в Уикипедия , за да се уверите, че нещата не са сложни.
Да погледнем , какво е направило сегашното правителство:
Повишаването на акцизите, наистина увеличава частично приходите, но всъщност стимулира контрабандата и нанася преки вреди и на производители е на потребители. Забавеното изплащане на задължения към фирмите, също не влизат в графата полезни. Вместо намаляване на данъчната тежест, под един или друг повод се увеличат вземанията.
Излиза, че вместо да се подпомага икономиката, тя се наказва. Държавата се държи с бизнесът, като с враг.
Всъщност не с всеки бизнес и фирма. Под формата на хубави идеи, част от бизнесът се толерира.
Една от идеите, които се прокараха със съмнителна скорост, за българската администрация беше, за въвеждането на БДС за част от хранителните продукти. След кампания по медиите, днес се оказва, че това няма да има практическа полза за масовият потребител. Защо тогава беше направено? Една позиция, която е много точна , прочетох преди три дни. Вижте я – Дупетата лъсват .
Въпрос на време е, кога ще излязат наяве следващите „национално отговорни” мерки от този тип.
Напоследък все по-често се говори за конфликт на интереси и лобизъм. Всъщност няма голяма разлика, между двете поне от морална гледна точка. Мерките срещу конфликта на интереси, в новоприетият закон са смешни и са само за отбиване на номера.
Много по-лесно е да се направят механизми, които да стопират подобни действия в зародиш, а не когато медиите пишат за тях. Само, че няма интерес.
Предотвратяването на конфликтите на интереси, обаче е само светлата страна на нещата. Много по-аморално е едно друго действие- лобизмът. Според българските закони, той не е разрешен, но това не значи, че не съществува. Каквито и идеални намерения да се декларират, това си остава мръсен начин за прокарване на интереси. Тук нещата не зависят от партийната принадлежност и декларираните позиции.
Наскоро се писа за „тъмносин” демократ, който лобира за „червен” олигарх, за сградата на ЦУМ. Защо ли?
Подменянето на текстове в Държавен вестник, също мина на практика без последствия.
За много неща можем само да се досещаме, но това не е достатъчно. Там нещата спират, най-много до ниво оставки и се потулват под масата.
В този смисъл, в скандалът около пистата за Формула 1, за мен не е проблем, че е подадена невярна информация. Проблем е, че правителството с охота, приема открит акт на лобиране и срещата въобще се е състояла на такова ниво.
Защо ли?

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook