Защо „Защо?”

Днес няма да пиша за актуална тема. Не, че няма такива, които вълнуват повечето от нас. Иска ми се, да кажа повече за този блог и ще го направя днес.
Защо „Защо?”.
Защото животът е поредица от въпроси, а често за да вървим напред, са ни нужни не точните отговори, а точните въпроси.
Блогът е в категория „Общество и политика”, но аз не съм политик.
Нещо повече, нямам намерение да ставам политик. Имам си професия, добра или лоша. Имам свой живот, добър или лош. Това ми е достатъчно.
Защо все пак, започнах този блог и влизам в чужди води?
Защото в България, всички разбират от всичко. От политика, футбол, жени или мъже. Разбират от изкуство, философия и икономика.
Всеки умира да дава рецепти, но спира до там. Някой друг да свърши работата, защото ние сме умнички и чистички.
Ще си плямпаме за гражданско общество и ще твърдим, че някъде по света, политиците са добрички и изпълняват желания, както добрите феи.
Няма такова място. Вероятността, да се повлияе с протести на закоравял политик, е равна на тази на състезателка по художествена гимнастика, изправила се с лентата си срещу професионален кечист. Дори е още по-малка, защото кечистът е мъж и може, джентълменски да отстъпи пред гимнастичката.
Да , но опитите продължават. Така е по-безопасно, по-зрелищно и въпреки, че не изглежда така, по-неангажиращо.
Пътят на промяна на политическата сцена с пряко участие в политическият живот е труден и неприятен. И на мен не ми е по сърце, но реших да подкрепя една идея. Вижте ТУК.
Не идеология, а път за създаване на партия, в която политиците ще са просто слуги. Партия, в която личностите ще са без значение. Партия без Месии.
В днешните партии, умни и решителни хора избират други, за да мислят и взимат решения вместо тях. После се оплакват, че са сбъркали с поредният Месия и търсят друг. Знаят, че проблемът не е в Месията, а в системата, но не я променят. Доброволно стават слуги, като сами си поставят юздите.
Точно възможността, за обръщането на този порочен модел, ме накара да се опитвам да популяризирам идеята. Ако се получи ще съм доволен, защото ще съм помогнал да се случи нещо конкретно и наистина ново.
Докосването до областта на политическите страсти, ми носи и напрежение. Не е приятно.
Идеята се атакува, още сега. Тук не говоря за хората, които знаят всичко и държат да се изкажат точно тук. Не говоря и за личните нападки, на които нямам намерение да отговарям. Нямам сестра, но и нямам намерение да споря с никого по темата.
Говоря за нападки от партийни партизани. При първите стъпки, бях наричан и червен и син боклук.
Преди няколко поста, една активистка на управляващата партия, директно ме обвини, че съм финансиран. Тя подминава с лекота факта, че нейната партия се финансира и от мен и от вас, чрез държавната субсидия. Не я притеснява, че намалението на субсидията за политическите партии е увеличена 500% от предишният парламент, а е намалена едва с 15% от сегашният. За нея това е морално, разбира се, но не е морално, да критикуваш „непогрешимите”.
Аз обаче съм финансиран. Да! Финансиран съм от мощна американска корпорация. Казва се Google и благодарение на безплатната и платформа Blogger, мога да кажа това, което искам.Останалото е отделеното лично време.
А какво искам ли? Мисля, че вече го казах. Искам да се промени нещо в този модел, но зная, че от само себе си, нещата се променят само в приказките.
Затова е този блог и ако пиша за глупостите, които правят и ще продължат да правят управляващите, това е за да разберете, че моделът е грешен. Повечето хора го знаят, но чакат нещата да се оправят сами.
Е аз се опитвам, да направя нещо. Колкото и както мога. Не соча панацея, а просто един път. Не соча, с пръст, а правя каквото мога на този етап. Не съм нито герой, нито престъпник, а обикновен човек, както всички вас.
Нямам и сестра!

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook