Георги Котев и вятърните мелници

Един българин втора седмица продължава своята борба в сърцето на ЕС. Гладува за кауза, която би трябвало да е обща за България, но тук се мълчи.
Мълчи правителството, мълчат от ДАНС, мълчи прокуратурата, мълчат и медиите. Дори и блоговете мълчат, поне повечето.
Темата е била интересна преди, но днес май няма какво да се добави.
Никой не отрича, че данните изнесени от Георги Котев са верни. Институциите мълчат и чакат да отмине и това чудо. Правителството, което твърди, че брани националните интереси също се прави на разсеяно. Неофициалният партньор- Атака, която „брани” националните интереси, като се бори срещу турските сапунки, също мълчи.
Защо? Изнесените данни, говорят не само за финансова далавера, а за пряка намеса на чужда държава в обект, важен за националната ни сигурност. Намеса, за която дори не са уведомени българските власти.
Мълчат и ще мълчат, защото всичко е пари. Мълчат защото енергийната мафия и силна и не прощава. Ще продължи да се мълчи, защото изнасянето на официални данни и позиция би сложило точка на АЕЦ Белене. Не точка , а кръст на „най-добрият проект”, който освен Уго Чавес, никой не желае.
Мълчат и медиите. Тях никой не ги притиска. Няма нужда, защото сами са си сложили наколенките и усещат накъде духа вятърът.
Мълчат и блоговете с малки изключения. Защото виждат, че няма смисъл. В един коментар тук наскоро, един елитен блогър се изрепчи:
-Вярвам в силата на словото!
Всички верваме. Верваме и в гражданското общество, но не можем да направим нищо с приказки. Ще си построят и АЕЦ и тръбите, без значение, какво искаме и говорим.
Донякъде се възхищавам на Георги Котев. Човек, със силна воля, който се бори за това, което вярва. Само, че действията му ще са безполезни.
И той верва. Както милиони българи верва, че ЕС ще дойде и ще ни измете двора и подреди къщата. Верва, че действието на отделният човек, може да промени закоравял чиновник или политик.
Само, че комисиите в ЕС стават все по-прагматични и пресметливи. Няма да си мръднат пръста, освен ако ЕС не е засегнат или застрашен пряко.
АЕЦ е наша вътрешна работа. Трябва да си я оправим ние сами. Ние ще плащаме, ние сме засегнати, ние сме поставили на власт, хора които мълчат зад маската на загриженост.
Този път сме изпуснали нещата. Ще ги изпускаме, докато гледаме и верваме. Докато променяме света с думи, а не с действия.
Рано или късно ще се променим, но дотогава, като Георги Котев ще се борим с вятърните мелници и когато не ни уцелят крилата им, ще казваме, че сме победили.
Съвестта ни ще е чиста и ще спим спокойно.
Лека нощ, деца!

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook