Протести, протестиращи и още нещо
От вчера е в сила новият Закон за събранията, митингите и манифестациите. Спомням си реакциите в нета, когато той беше приет и ми е странно мълчанието вчера. Лично за мен и приемането на изменението в закона и шумът около поправките, влизат в графата безполезно изразходване на обществена енергия. Днес започвам темата за да уточня, какво точно е съдържанието и влиянието на обществените реакции от този тип. Обединявам ги под общото наименование- протести, за да не се повтарям излишно.
В последните години в България често се говори за гражданско общество и протестите, като начин за влияние върху решенията на управляващите. Двете неща се свързват, а намаляващото участие в организираните протести се тълкува, като липса на гражданска позиция.
За мен не е така. Протестите са революционна форма на промяна. За да са оправдани и ефективни, трябват редица условия, но гражданската позиция не е най-важното от тях. Позицията може да се изрази по много начини и протестите са само един от тях. Нещо повече протест може да има и без задължително организирано мероприятие. Има няколко условия, които влияят на силата и резултатът от протестите.
На първо място, доколко търсените промени са наистина революционни и са жизненоважни за по-голямата част от хората.
Пресен пример е Казахстан, където за голяма част от хората, промените означаваха оцеляване.
На второ място е нещо, което е в пълно противоречие с „теориите” за гражданското общество. Успехът зависи до голяма степен, от това каква политическа организация стои зад протестите и доколко тя е готова да поеме властта.
За пример: Полша и профсъюзът Солидарност, който си беше на практика политическа формация.
На трето място е състоянието на държавната структура. При силна и организирана държавна структура, всеки протест би бил смазан и обратното.
Пример: Всички си спомняме, човекът от Тян Ън Мън. Изправи се срещу танковете и беше трогателно, но промени ли нещо?
Друг пример: Гърция, където комбинацията между силни партии и профсъюзи и слаба държава, доведе страната на ръба на фалит.
А сега за нашата родна действителност.
По първата точка: Кои от протестите през последните няколко години, бяха по теми жизнено важни за по-голямата част от хората в България? Не става въпрос, колко хора са засегнати, а за колко темата е била въпрос на коренни промени в техният живот. Нещо, което не може да се промени по еволюционен и законен начин.
По втората точка: Кога зад протестите през последните няколко години е стояла, организация готова да поеме властта или да осъществи промените?
Тук ще отговоря аз: За последно това се случи по време на Виденовото управление и тогава протестът беше успешен. Каква е алтернативата в момента на ГЕРБ? Единствената партия, която има потенциал за властта е БСП, но в момента тя не я иска, защото нов провал ще е пагубен за нея. Останалите партии нямат нито потенциал, като хора и идеи, нито желание.
По третата точка: Въпреки, че държавата ни изглежда като разграден двор, държавните структури работят. Спомняте си как при предишното управление всички протести бяха ликвидирани. Стана лесно, защото зад протестиращите не стоеше политическа сила, която да поеме защитата им.
Въпреки, че не го казват гласно повечето българи днес са наясно с тези неща. Или поне го осъзнават. Убедили са се, че едно голо деклариране на протест или излизане на жълтите павета, не решават проблема. Затова и от ден на ден участниците в организираните протестни действия намаляват. Не, че отделните хора са станали безразлични, просто се нуждаят от алтернатива, която работи и дава резултати.
Неприятното, е че подобна алтернатива на този етап няма и организирането и не е по силите на един човек или малка организация. Това изисква е време, средства и много, много работа. Професионалните протестиращи, нямат желание и не работят в тази насока, а партиите също не са заинтересовани.
Нарочно използвах термина „професионални протестиращи”, защото в България това явление си е налице. За тази група важен е не резултата, не темата, а самият протест.
Само един показателен пример:
Има ли някой спомени, в последните години протест по важна тема, да е организиран в почивните дни? В тези дни, когато работещите могат да се включат?
Е, аз не помня. За съжаление работодателите ми, няма да са във възторг, ако по средата на работното време им заявя, че отивам да ме показват по телевизията. Не работя за Христо Ковачки, че да ми организира транспорт и топла храна, за участието ми. Мога разбира се и да се отлъча самоволно, но само ако нещата са наистина жизненоважни за мен и нещата не могат да се решат по друг начин.
Алтернативата е използването на еволюционни методи, които са ефикасни и решават трайно проблемите, но отнемат повече време и енергия. Рано или късно и в България, хората ще стигнат до този извод. Въпросът е кога.
Публикуване на коментар