Политика в интернет

Гледам миналата седмица и не вярвам на ушите си. Комитата щял да прави сайт, за да напомня на политиците, какво са обещали.
Направо се просълзих. Ето го значи, решението на всичките ни проблеми. Те политиците ни са добри хора, ама страдат от амнезия. Хайде да им помогнем!
Има два начина да им се помогне. Единият е да се лекуват, но като знаят какво е в болниците, доброволно няма да влязат там. Вторият е добри хора да им напомнят, какво са обещали и те ще вземат да го изпълнят.
Щях да се смея много, но нещата не са до смях. За съжаление подобни тези и поведения има в доста от блоговете, които се занимават с политика. За година и половина съм чел на какво ли не. Не говоря за самовлюбени личности, като Ангел Грънчаров, например, чиято единствена цел е да величаят собствената си персона и да плюят всички други. Говоря за хора, с които имаме много общи ценности и искаме едно и също за България.
Така и не ми става ясно, защо възрастни хора действат като деца. Защото и дете може да направи подобен сайт. И дете може да протестира пред народното събрание.
Само, че детето ще си признае, че си играе. Възрастните уж са по умни, но не си признават, че не правят нищо, а само демонстрират позиция. Написаното в нета, освен от две каруци приятели и скучаещи потребители на Свежо.нет, друг не чете, а и да чете, какво от това?
Какво написаното променя нещата? Защо се изразходва енергия, в нещо толкова безполезно?
За да кажеш, че президентът, премиерът или хората в народното събрание, си правят каквото искат? Или пък да си разтовариш душата, като викнеш в изкопаната дупка от приказката за Цар Траян?
Същото може да се прави и в кръчмите, но там има вероятност и да отнесеш някой тупаник, докато в нета на практика няма никаква отговорност за написаното.
Кучетата си лаят, керванът си върви. Без да се направи нещо конкретно, ефектът е нулев, а ефективни могат да са само действията в политическата област.
Да, ама на Запад хората не се интересували и занимавали с политика! И аз не се интересувам. Дори имам алергия към политиката, но вече около шест месеца се опитвам да подкрепям и популяризирам една идея за нещо конкретно. Хората, които познават блоговете ми знаят, а останалите могат да се запознаят
ТУК.
Нямам опит, не зная дали ще се справя, не зная дали проектът ще успее, нямам и намерение да правя политическа кариера, но реалното участие в политиката е единственият начин да се промени нещо. Само по този път, ще можем да контролираме хората, които взимат решенията и сами да участваме в тях.
Не казвам, че това е панацея, но само с писане и скачане не става. Този блог е просто място за популяризиране на идеята, но нищо друго. Мястото на действие, трябва да е извън мрежата. Утре мога да преценя, че няма да се справя и ще си го призная, но принципът е верен и причината ще е в мен.
Сигурно има и други добри и конкретни идеи, които наистина могат да променят нещо. Има достатъчно хора, които твърдят, че знаят всичко. Само, че те нищо не правят. Играят си като децата, а нещата остават същите.
Лесно е да си пишеш в блог или форум. Това го може всеки. Лесно е и да участваш в протести. Не изисква почти никакви усилия. Друго е да направиш нещо, което наистина ще промени нещата. За това трябва не да се демонстрира позиция, а да вложиш нещо от себе си.
Иначе блогърите сме все интелигентни хора. Можем всичко, знаем всичко, но ако може някой друг да ни свърши черната работа.
Да вземе, че подреди нещата, пък ние ако сме в настроение, ще го похвалим. Не сме стиснати, нито в похвалите, нито в критиките.
Можем и още много неща, ама изискват усилие и ще си ги пазим за себе си. Ще си умуваме в блоговете, а нещата ще се влошават все повече, докато хората престанат да ни обръщат внимание.
Какво да се прави, гениите винаги са били неразбрани.
А ние сме гении, нали?

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook