Здравословни и безопасни условия на труд

Днес е Международният ден на Труда. Определено това не е от най-тачените празници в България. Повечето работещи не се и сещат за него. Имат си достатъчно грижи и единственото, което може да ги подсети е допълнителният почивен ден.
Тази година няма такъв. В съседна Гърция денят ще се отбележи от масови протести, организирани от синдикатите. Тук ще има митинг, организиран от партията, която си е „присвоила” денят.
От трибуната ще се изказват ръководителите на тази партия и ще говорят за правата на трудещите се. Няма да се смутят от факта, че повечето от тях, никога не са работили истински. Няма да се смутят и от факта, още от самото си създаване тази партия е била ръководена от хора, които не са помирисвали истинска работа. Ораторите днес, няма да се смутят и от фактът, че аудиторията им се състои предимно от хора, приключили отдавна трудовата си кариера.
Днес пиша не за празникът, а за нещо което засяга всички работещи. От години трудовата армия в България се топи. Причините са няколко- промяна на възрастовата структура на населението, безработицата и емиграцията на трудоспособни хора.
За тези, които все още сме тук и работим, едно от нещата, с които се сблъскваме всеки ден да условията на труд. С влизането ни в ЕС, се очакваше те да се подобрят. Отпускат се и се усвояват пари, но нещата на повечето места си остават плачевни и не се подобряват.
Виждал съм фирми с оборудване за милиони, в които условията приличат на тези от началото на миналият век. За работодателите, единствената грижа е, да се отърват безнаказано при поредната авария. Отделянето на средства и време за условията на труд е тема табу. Обикновено оправданието е лошо финансово състояние, но истинската причина е безхаберието на държавата и синдикатите.
Няма кой да принуди, работодателите да си свършат работата.
Преди години бях на курс в Пловдив. Обучение за работа съгласно Законът и правилниците за здравословни и безопасни условия на труд. Винаги ми е било интересно, коя умна глава е добавила думата здравословни. Дори спортът, когато е работа не е здравословен.
Самият закон и правилниците към него са направени, не за да подобрят условията, а за да създадат работа на определена група бюрократи. Във всяка фирма, задължително има отговорник за тази дейност. Само, че задълженията му не са да подобрява условията, а да води изрядна документация и да прикрива нарушенията. Самият отговорник няма никаква връзка с работният процес, а е поредният търтей във веригата.
Към армията търтеи трябва да се прибавят и заетите в инспекциите по труда, за които сегашното състояние на нещата е златна мина.
Курсът в Пловдив потвърди нещата, които знаех. Законът и правилниците към него не са правени за работа, а за отбиване на номерът. В него има много противоречиви и неясни изисквания и на практика всеки инспектор, още с влизането си може да наложи глоби. Раздадоха ни списък с минималните документи, които трябва да се подържат, за пред инспекцията на труда. Обясниха ни, че на един инспектор се падат към 20 хиляди фирми и затова проверките са формални. При добре подредена документация и ”подходящо” посрещане, санкции не се налагат.
Водещият курса също беше инспектор. Доколкото разбрах фирмата, която организираше събитието, беше на жена му. Правеха се курсове няколко пъти годишно и се печелеше добре. Някои от курсовете за по-платежоспособни курсисти се провеждаха и в чужбина под формата на екскурзия.
Поне половината от хората не се явиха. Преведоха си парите и им изпратиха документите по пощата. Други очакващи реална помощ и искащи да направят нещо си заминаха още първият ден. Един от тях на тръгване каза, че и без курс знае как да „смазва” системата.
Нещата не са се променили и днес. Няма да се променят и в бъдеще. Не и докато хора, за които думата труд е нещо абстрактно, определят правилата. Не и докато няма поне един участък от фирма, затворен за нарушения.
Кризата не е оправдание за безхаберието на държавата. Човешкото здраве и живот би трябвало да са по ценни от печалбата или допълнителните източници на доходи на прослойка търтеи.
Все пак живеем в европейска страна, а годината е 2010.
Или пък бъркам?

.

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook