Политическо дебелоочие

През изминалата седмица на няколко пъти попаднах да телевизионни предавания от дебати в народното събрание. Позната картинка, но ми припомни отново, какво е основното качество, с което ще запомня българските политици през годините.
Ако трябва да гадаете, никой няма да изброи качества, като работливост, честност, отговорност, откритост, но лесно ще се сетите за думата ДЕБЕЛООЧИЕ.
Значението на думата не е описано в нито един български речник, но са изброени доста синоними, а те са показателни:
нахалство, безочливост, дързост, наглост, грубост, безсрамие, безобразие, арогантност, цинизъм, произвол, тупе.
Познахте ли героите?
Конкретният повод за да се сетя, бяха твърденията на бившите управляващи, че в изминалите 4 години, всички действия са били не откровена кражба, а за благото на Родината.
Само, че дебелоочието не е запазена марка на социалистите. Не е и качество присъщо, само на техните бивши партньори в управлението. Политици от всички политически партии, го практикуват често и професионално.
За мен дебелоочие е да обвиняваш избирателите, че не са гласували за теб, а да се сещаш за тях само, около изборите.
Дебелоочие е сам да крадеш, а после да се оправдаваш, че другите са крали повече.
Дебелоочие е на единият ден да казваш, че се грижиш за интересите на всички граждани, а на другият ден да пробутваш протежетата си за поредния пост.
Дебелоочие е и да си се оплел, като кокошка в кълчища, но да продължаваш сам да решаваш всичко, без да се допиташ, поне до хората, които са ти гласували доверие.
Дебелоочие е, когато си лицето на законът да демонстрираш, че си над него. Да показваш с цялото си поведение, че законите са само за „простосмъртният електорат”.
Замислям се и за друго. Дали дебелоочието си върви в комплект с политическата дейност?
Според мен не. По мои наблюдения, то трудно се придобива, а е вродено качество. Освен това, не е патент само на политиците.
Причината, за да е толкова разпространено в политическата област, не е защото е необходимо и задължително качество, а се крие в незаинтересоваността и бездействието на останалите хора. Така всеки притежаваш заветното качество дебелоочие, се чувства в свои води и несменяем в политическата сфера.
Замислям се и за още нещо. Погледнах последните изследвания, за общественото доверие. Всеки път, когато ги гледам се чудя. Допускам грешката да е по-голяма от статистическата, а и агенциите да манипулират леко изследванията. Все пак излиза, че дебелоочието определено помага. Колкото по-голямо е, толкова повече се одобрява политикът.
Дали пък, не толкова сме свикнали да ни газят и да не се присмиват в очите, че сме се превърнали в мазохисти и искаме още?
И още и още...

.

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook