Идеологиите

Едно от явленията, които съпътстват неизменно човечеството през последните два века са идеологиите. Няма значимо събитие, което да не се приписва, като победа или поражение на определена идеология.
Днес дотолкова сме свикнали с присъствието на идеологии във всяка област от животът ни, че често не се замисляме, каква е истинската им роля. Няма партия или организация, която като първа стъпка да не развее своя идеология.
Идеологиите в исторически план, не се появяват от нищото. Те в известен смисъл, са наследници на философските школи, от древността и религиозните течения и ереси в средновековието.
Причините за възникването им са в началото на краят на монархиите. Променят се и обществените отношения, а комуникацията и обмяната на идеи вече не е въпрос на години, както преди.
За разлика от философските школи, които в по-голямата си част разглеждат общи въпроси за човечеството, идеологиите се създават за точно определени групи от хора с близки интереси.
Интересите на групата е важна за идеологиите и познаването им е предпоставка за успехът и. Само, че в този случай познаването и позоваването на интересите на групата е фактор, който помага за привличането, но основно за подчинението на обществената група.
Друго характерно за идеологиите е, че още при създаването им се създава образът на Врагът. Без този образ, всяка идеология е обречена на провал.
Причината е, че целта на идеологиите е не да обединява, а по-скоро да загради и обособи групата хора, към които е насочена.
Този ефект може да се постигне, единствено чрез създаване и поддържане на образът на Врагът. Общите интереси в групите, наистина са в основата на идеологиите, но целта им, освен обединение е и подчинение.
Врагът е този, който заплашва интересите на общността. Когато такъв не се намира, или просто заплахата от него не е достатъчна, се търсят вътрешни врагове. Всеки, който покаже някакви отклонения от стадото се обявява за предател. Тази тактика, при големи маси от хора е успешна. Страхът да останеш извън стадото е ефективен лост за подчинение.
В този смисъл идеологиите са вредни, не само за цялото общество, но и за своите последователи. Едни от най- типичните примери в последните години са идеологиите основани на ислямският фундаментализъм. Обявявайки се за защитници на правата на една огромна част от човечеството, тези идеологии и водачите им, държат в подчинение милиарди хора.
Както споменах в началото, всяка нова партия се идентифицира със своя идеология. Партиите са много, а идеологиите недостатъчни, затова обикновено се модифицира някоя от съществуващите. За да има все пак някаква разлика, партиите обикновено обявяват другите за предатели и така още в началото се сдобиват с необходимият образ на Врага.
Темата ме провокира, от постоянните публикации в България, в които двадесет години след 1989 година, продължава да се говори за комунизъм. Всички си спомняме „битката” на идеологиите през миналият век и „ползите” от нея. Всъщност комунизмът едва ли би просъществувал толкова дълго, ако не беше необходимият враг.
Аз за себе си отдавна съм си направил изводите. Този пост е по-скоро призив да се замислите, какво са ви дали идеологиите. Призив да се замислите, дали за да вървим напред, ни е нужен образът на Врагът.
Или може би е крайно време, да обърнем гръб на идеологиите и те да останат само лош спомен в човешката история?

.

Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във Facebook